Jump to English

За някои мълчанието е злато, а според други истината се ражда в дискусията. С поредицата Rostra от “Софийски дискусионен форум” даваме трибуна, на онези, които владеят изкуството да виждат отвъд ежедневните дребни теми, да проследяват проблемите до техния генезис и да посочат дълготрайните им решения. Хора, които не вярват в гръмогласието, а в търпението и обмислените жестове.

Нели Огнянова: Вървят процеси по овладяване на обществените и търговските медии, а журналистите са под натиск

Нели Огнянова е юрист, професор по Медийно право в СУ “Св. Климент Охридски”.


Има ли опити от страна на държавата да пречи на медиите и защо?

Държавата вярва, че власт се печели и задържа чрез медиите.  Българският премиер – вече с три мандата – посочи и авторството на идеята: “Доган пръв осъзна, че управлява този, който контролира медиите и съда.”

Борисов играе тази игра с два-три инструмента. По  негово време една банка акумулира публичен ресурс в невиждани преди това размери и финансира “ТВ Седем”, набраха мощ и медиите на Пеевски, които не допускат критични статии лично за Борисов и за управлението му.  Бухалките на Пеевски привилегироват Борисов.

Обществените медии са овладяни  предимно чрез основните фигури в управлението им, Eмил Кошлуков (тогава изпълнителен директор на БНТ1, а към момента временен директор на Българската национална телевизия – бел.ред.) показа среден пръст и се издигна в йерархията, публицистиката отстъпва на развлечения и спорт,  поддържа се цяла спортна програма, независимо от дефицита, за който в последните дни говорят синдикатите в БНТ.  

При търговските медии овладяването също върви с пълна скорост –  медии се придобиват от бизнесмени, близки до властта, и резултатите са налице – вижте какво става с “Би Ай Ти”, “ТВ Европа”, вижте “Гонг”, “Нова Броудкастинг груп” и “Нет Инфо”. Финансирането на медии в днешно време е все по-трудно,  средствата по програми на ЕС се бартеризират за проправителствено отразяване. Мълчанието на журналистите се осигурява чрез клаузи в договорите им, които не им разрешават да огласяват информация за професионалните си отношения под страх от големи финансови санкции.

За журналистиката извън обхвата на обръчите властта показва другото си лице – те са дискредитирани и притискани с различни средства, ето делото срещу Росен Босев, поверено на Петя Крънчева (съдия, за която Росен има критични статии) и завършило със санкция за изразено мнение, основано на факти.  Росен Босев ще се защити, но натискът не е единичен случай или персонален двубой, той съществува като явление.

Как да се реши този проблем?

В превзетата държава трудно могат да съществуват свободни медии. Разбира се, очакваме от журналистите характер и почтеност, но когато е овладян законодателният процес и не е гарантирано  справедливо правосъдие, пътят към свободата на медиите минава през постигане на качество на демокрацията, върховенство на правото и правова държава. А дотогава – отстояването на свободата е ежедневно търпеливо усилие.

Как изглежда българската медийна среда?

Българската медийна среда е нездрава. Паралелно вървят два процеса: изкупуване на медии и цензуриране на съдържание. Европейски средства по парадоксален начин се насочват към медии с антиевропейски публикации.   Обществените медии са все още големи длъжници на гражданите и продължават да създават съмнения в независимостта си. Регионалните медии, които не са свързани с общинското управление или местни феодали, са на ръба на оцеляването. Професията загуби привлекателност и завършващите журналистика често се ориентират към други сектори.  

На този фон искам да отбележа малкото на брой полета на качествена журналистика, в които се води ежедневна борба за независимо и безпристрастно отразяване на събитията.  „Свободна Европа“ се завърна и само за месеци доказа, че и малките екипи могат да свършат голяма работа.

Източник на оптимизъм са храбрите нововъзникващи малки медии на младите хора, които са алтернатива на несвободата и заслужават цялата ни подкрепа.

Смятате ли, че медиите обръщат повече внимание и отделят повече ресурс за ежедневни, краткотрайни събития и скандали, за сметка на по-дългосрочните и значими за теми?

Отговорът не може да бъде еднакъв за всички. Има медии, които имат дневен ред, съответен на обществения дневен ред и отразяват значимите теми.

Има независима журналистика  на европейско равнище. Но поръчковите медии избягват теми, избягват критичните материали за властта и за нейните проблеми за сметка на адверториалите – реклама, представена като журналистика. И обратно – така наречени медии се занимават с кампании срещу   хора и организации, срещу съда и независими фигури от съдебната система, политиката и гражданското общество. Конспирациите се увеличават, очевидни са влиянието на Кремъл и хибридните атаки.

Мисля, че поръчковата журналистика не е метеорологично явление или природна даденост. Зад медийната патология стоят зависимости –  политически или икономически, или и двете.

Полезна ли е кампания като “Ден без Бойко Борисов”? Какви са ефектите от подобни кампании и дали не трябва да се разширят – т.е. медиите да неглежират конкретни хора за определено време?

Защо тези хора не слизат от екрана, си казваме често. Защо ги канят непрекъснато? Според мен или редакциите са в режим на зависимост, или заради рейтинг – ако аудиторията все пак проявява интерес към политическата класа.

В същото време трябва да си даваме сметка, че докато тези фигури участват в избори и съответно в политиката, медиите ни помагат по-добре да се ориентираме за кого точно пускаме бюлетина.  Втори въпрос е дали медиите си поставят за цел да покажат безпристрастно публичните фигури или действат като техни ПР-и. Във всеки случай личности с фашизоидни или хомофобски прояви не бива да завладяват медиите под лъжливия претекст за медиен плурализъм.

Кои са наистина значимите теми, които трябва да намерят място в медиите и да се подложат на обществен дебат?

Свободата, почтеността, начините, по които функционира едно демократичното общество.  Съпричастието и толерантност.

Нели Огнянова за “Софийски дискусионен форум”
Фотограф: Сергей Антонов
Графичен дизайн: Калина Сертева

English

To some people, silence is golden, but, according to others, truth is being born in discussion. Through the Rostra series, we, the “Sofia Discussion Forum” members, provide a rostrum to those who master the art of seeing beyond the everyday petty topics, who trace the problems to their genesis and point out long-term solutions for them. People who do not believe in loud-mouthedness, but rely on patience and well-considered gestures.

Neli Ognyanova: There are ongoing processes aiming to gain command of the public and commercial media, and the journalists are under pressure

Have there been any attempts on behalf of the state for impeding the media and why?

The state believes that power is won and kept through the media. The Bulgarian prime minister, who has been ruling for three mandates already, also indicated who the originator of this idea was: “Dogan was the first to realize that the one, who controlled the media and the court, was the one who ruled.”

Borisov has been playing this game with two-three tools. During his time a bank accumulated public resources in so far unseen quantities and funded “TV Sedem”. Peevski’s media, which did not admit any critical articles about Borisov personally, and about his rule, mustered power, too. Peevski’s “(guys using) bats” favour Borisov.

The public media are controlled mostly through the key figures of their rule, Emil Koshlukov (a then CEO of BNT1, and currently an acting director of the Bulgarian National Television /BNT/ – editor’s note) showed a middle finger and rose in the hierarchy, the opinion journalism gives way to entertainment and sports. An entire sports program is maintained, regardless of the deficit the syndicates in BNT have been talking about lately.  

In the case of the commercial media, the capturing is also going as fast as possible – certain media are acquired by businessmen affiliated with the authorities, and here come the results – look what is happening to “B I T”, “TV Evropa”, look at “Gong”, “Nova Broadcasting Group”, and “Net Info”. Nowadays the funding of a media is becoming harder and harder, the financial means provided by the EU programmes are being bartered for pro-governmental coverage. The journalists’ silence is ensured through clauses in their contracts, which do not allow them to announce any information regarding their professional relationships under penalty of substantial financial sanctions.

The authority shows its other face to the representatives of the journalism outside of the range of the rings – they are discredited and pressed by various means. Here is the trial against Rosen Bosev, which has been entrusted to Petya Kruncheva (a judge, whom Rosen has critical articles against), and which ended with a sanction for an expressed opinion based on facts. Rosen Bosev will defend himself, but this pressure is not an isolated case or a personal duel, it has been existing as a phenomenon.

How should this problem be solved?
Free media find it hard to exist in the seized state. We are surely expecting character and honesty from journalists, but, when the legislative process is seized and no fair justice is guaranteed, the road to the freedom of media passes through achieving quality democracy, superiority of law, and a constitutional state. By that time, the assertion of freedom is a daily patient effort.

How does the Bulgarian media environment look like?

The Bulgarian media environment is unhealthy. There are two ongoing parallel processes: buying of media, and censorship of contents. European financial means are directed in a paradoxical way toward media having anti-European publications. The public media still owe a lot to the citizens and keep arousing suspicion whether they are independent. The regional media, which are not affiliated with the municipal governance or local feudal lords, are on the brink of survival. The profession lost its appeal and those graduating journalism often orientate themselves to other vocations.  

Against this background, I would like to point out the few fields of quality journalism, where the struggle for an independent and impartial coverage of the events is being waged on a daily basis. “Free Europe” has returned and within just a few months it has proved that even small teams are capable of doing a great job.

The brave newly emerging small media of the young people, which are an alternative of the lack of freedom and deserve to be fully supported by us, are a source of optimism.

Do you believe that the media pay more attention and spend greater resources on everyday, short-lived events and scandals, to the detriment of the more long-term and significant topics?

The answer cannot be applicable to everybody. There are media, which have an agenda corresponding to the public agenda, and they cover the significant topics.

There is independent journalism at a European level. However, the media that run errands avoid certain topics, avoid the critical materials regarding the authority and its problems, and focus on the advertorials – advertisement presented as journalism. And vice versa – some so-called media are engaged in campaigns against people and organizations, against the court and independent figures belonging to the judicial system, the politics, and the civil society. Conspiracies multiply, the influence of Kremlin and the hybrid attacks are obvious.

I believe that tailored journalism is not a meteorological phenomenon or a natural entity. Certain dependencies – political or economic, or both – can be found in the root of the media pathology.

Is a campaign, such as “A Day without Boyko Borisov”, useful? What are the effects of such campaigns, and should they not be expanded, i.e. should the media not neglect particular people for a certain period of time?

We often say to ourselves: why do those people never leave the screen. Why are they constantly invited? In my opinion, either the editors are in a regime of dependency, or they do it because of their rating – if the audience is still interested in the political class.

At the same time, we need to be aware of the fact that, as long as those figures participate in elections and, respectively, in politics, the media help us have a better orientation whom exactly we cast a ballot for. The second question is whether the media aim at showing the public figures impartially, or they act as their PRs. In any case, personalities with fascizoid or homophobic behaviour should not conquer the media under the deceptive pretext of media pluralism.

What are the really significant topics, which have to be covered by the media and be subject to a public debate?

Freedom, honesty, the ways a democratic society functions. Empathy and tolerance.

Neli Ognyanova for “Sofia Discussion Forum”
Photo: Sergey Antonov
Graphic design: Kalina Serteva