Площадът, наречен на президента дисидент, най-сетне заживя пълноценно

Територията, която заключват паркът на Военната академия, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ от една страна, и улиците„Шипка“ и „Асен Златаров“ от срещуположната, се сдоби с името си преди четири години.

Оттогава датират и опитите на него да се появи пластика, напомняща на чешките, с които се отбелязва делото на Хавел. Най-близкият пример е тази на пражкия площад„Вацлав Хавел“, който се намира на пиацетата на Националния театър в чешката столица.

Трудната задача бе подета от Софийския дискусионен форум, който стои и зад самото раждане на площада в София. А защо е трудна, ни разказва Петър Стойнов, който е сред съоснователите на организацията.

Борба, продължила седем години

Толкова време отнема да се появи името на Вацлав Хавел върху картата на София. Всъщност мястото идеално олицетворява и самото развитие на българската столица. В едно свое интервю Петър Стойнов отбелязва, че преди ремонта там е имало общо около 25 вида плочки. Сега обаче минувачите се натъкват на слънчево кътче, в което могат да поседнат, да почетат или да поговорят с приятели. При това плановете на Софийския дискусионен форум са смели – от организацията искат тук да се чува гласът на свободните хора, това да е място за култура без обременености и предразсъдъци. Място, където истината и свободата надделяват всеки ден, по думите на самия Хавел.

Но нека вече дадем думата на самия Петър Стойнов.

Сърцето на Вацлав Хавел допътува до София, ако перифразираме името на Вашата инициатива. Трудно ли беше?

Да, беше много, много трудно! В общество, в което 90 % от хората практикуват конформизъм, беше наистина много сложна задача за осъществяване. Имаше от всичко, имаше саботажи, имаше пречене от чиста проба егоцентризъм, имаше ги и обикновените спънки от страна на бюрокрацията. Стремежът на неколцина за практикуване на живот в истина сякаш успя в случая; трудно, но успя.

Какво печели София от това, че има площад и пластика, свързани с Вацлав Хавел?

О, София като цяло спечели много, но най-вече спечелиха честните хора, онези, които се стремят да живеят в истина, те имаха осезаема нужда от подобен остров на свободата.

Знаменитите думи на дисидента президент са, че „истината и любовта ще надделеят…“, но сякаш днес всичко е наопаки. Дали са актуални според Вас?

Разбира се, че са актуалните, наред с присъствието на скулптурата, и изобщо целият този символизъм, са нещо като антидот спрямо тоновете лъжи, които заливат България и човечеството изобщо.

Какво ще се случва покрай сърцето, имате ли планове?

Да, със сигурност още култура, още образование, още изкуство, което

да се бори с невежеството и лъжата, и последиците от тези негативни явления.

Цялата Ваша инициатива е до- казателство, че у нас все пак има гражданско общество. Какво ни липсва, та да е по-силно то?

Единство, съмишлие в истинския смисъл на думата и повече любов.

Накрая, бихте ли се захванали с подобна инициатива отново и в името на какво?

Вече знам как се прави, бих се захванал, разбира се, но с повече отдадени съмишленици. Това беше истинско изпитание, наистина не съм си представял, че ще срещнем толкова много съпротива и то заради егоцентризъм и може би страх от истината. Знам ли, наистина…

Благодарим от сърце, че поддържате огънчето и в нашите сърца живо!

Пластиката „Сърцето пътува“ е създадена от чешкия скулп- тор Курт Гебауер

За поставянето ѝ в центъра на София помага със скромна финансова помощ и самата община. За поддръжката ще се грижи сдружение „Сърцето пътува“. Оригиналното „Сърце за Вацлав Хавел“, изработено от Курт Гебауер, е поставено в Прага през 2016 г. Поводът е 80-годишнината от рождението на президента, който за мнозина е и любим драматург.

Идеята за пластиката е на неговата вдовица Дагмар Хавлова, както и на директора на Националния театър Ян Буриан. Край основния елемент има още два – отново сърца, но от тел. Светещо през нощта, аленото сърце стана бързо място за поклонение – при отбелязване на годишнини или като демонстрация на гражданска съвест.