Драги приятели и съмишленици, вероятно мнозина от вас са озадачени защо вече повече от седмица след като записахме в историята на Софийски дискусионен форум, така важното за времето, в което живеем събитие – ГРАДСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ПЕЙЗАЖ НА СОФИЯ – идеи, опазване и развитие, не публикуваме нито снимки от форума, нито коментираме нещо по същество относно провеждането му.

Така е, вярно е, мълчахме до днес. Нека си спомним обаче думите на поета „Понякога е по-добре човек да направи две крачки назад, не за да отстъпи, а за да се засили“.

Времето и търпението приятели и съмишленици, действително е сила.

Деветата сесия на Софийски дискусионен форум е зад гърба ни, успяхме или не да постигнем онзи ефект от срещата, който си бяхме поставили за цел?

Някой ще се подиграват, ще корят, ще гледат гузно встрани, други пък ще кимат утвърдително и ще ни хвалят, а зад гърба ни ще ни понаплюят самодоволно, трети отново ще философстват и ще си губят времето в дребнотемия. Аз съм доволен, доволен, защото както при всички предходни осем сесии на Форума и сега врях и кипях във всичко необходимо, което трябваше да придвижим като организация, за да не се посрамим, а обратно, за да можем да излезем с вдигнати чела и да се поздравим с поредното хубаво събитие, с един истински полезен и конструктивен разговор, който е помогнал на гражданското ни общество да достигне ново по-добро ниво по своя път на развитие.

Организацията на това събитие от ден първи, когато в началото на лятото се събрахме в една малка сладкарница в София с проф. Кръстев/ Todor Krestev, колегите Велков/ Ivan Velkov и Мартин Младенов/ @Martin Mladenov, за да обсъдим дали има нужда въобще от провеждането му, разбрах, че ще бъде твърде сложна.

Трябваше да структурираме разговора така, че да успеем да предизвикаме разсъждения и дискусия с участието на всички поканени.

Труден и деликатен бе избора на експерти с много полезен и неоспорим опит, практикуващи експертизата си и живеещи в богати на култура европейски градове – проф. Алкивиадис Препис, арх. Фредерик Оклер и Д-р Павел Бем, както и

привличането на всички забележими и важни граждански организации, които имат отношение към бъдещето на София, като разбира се бяхме твърдо решили да се придържаме към онези символи на града, заради които всъщност той е възникнал някога в древността.

Тъй като една от четирите водещи теми на Форума е културата, решихме, че бихме могли да организираме съпътстваща събитието изложба.

Свързахме се със Здравко Йончев/@Zdravko Yonchev, разказахме му идеята и той без да се колебае откликна. Ходихме катерихме сe в жегата по баири и огради само и само да съберем единадесет чудесни фотографии, които под заглавието „Заключените“, вярвам, поне мъничко събудиха у всеки от нас някакви важни размисли… По предложение на автора фотографиите се продават като след осъществена продажба половината от печалбата ще бъде отделена в полза на осъществяване на инициативата #СърцетоПътува целяща изготвянето на монумент (инсталация реплика на сърцето в Прага) в чест на големия драматург, съвременен философ и визионер Вацлав Хавел, която да бъде инсталирана на едноименния площад в София.

И не на последно място, драги приятели трябваше, да предоставим възможност на политиците , онези петима кандидата за тежката длъжност кмет на София да се включат в този толкова важен за града ни разговор.

Трудно, та трудно нали…

Както споменах по-горе, участвал съм в композирането и организацията на всички мащабни, предишни събития на Форума и в повечето от пърформансите, които сме организирали през годините съществуване на организацията ни.

Да, но този път се сблъсках с нещо различно освен малшанс за определени дейности, този път се сблъскахме и със саботажи, които по всичко личеше се появяваха само и единствено с една цел събитието ГРАДСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ПЕЙЗАЖ НА СОФИЯ – идеи, опазване и развитие. да бъде провалено или най-малкото да не успее да извлече максимума от поставената от нас цел.

Приятели, много пъти съм го казвал, че се работи трудно, когато липсва синергия, когато някой непрекъснато мърмори, че това събитие е излишно или пък защо, аджеба, го правим въобще и че никой няма да дойде и прочие …

Нейсе.

„Силата е време и търпение“ прав е Балзак.

Успяхме в онова, което зависеше пряко от нас.

Имахме забележителни гости като експертиза. С всички, съпътстващи трудности и пречки, те се се включиха, с хората от гражданските организации и не се посрамихме, а напротив бяха с нас.

Уви, с политиците, не се получи.

Въпреки проведените предварителни разговори, отправени покани и подробно запознаване с идеята на събитието. част от тях решиха да саботират тази важна за София дискусия.

Нейсе.

Проблема е техен, те ще останат в съзнанието на участниците в срещата със сигурност като едни надменни, но същевременно страхливи люде, които мисля си са надценили себе си в целта си да застанат начело на руля в Столична община.

Накрая на този станал малко дълъг, но наложителен анализ на свършеното от екипа на Софийски дискусионен форум, бих искал да благодаря на всички, които добронамерено се замесиха и помагаха.

Специални благодарности на колегите Иван Велков/ Ivan Velkov, проф. Тодор Кръстев/ Todor Krestev, инж. Мартин Младенов. Без тези тримата нищо нямаше да се получи. Същото важи и разбира се за Савина Топурска/ Savina Ivaylova Topurska, Мартин Заимов/ Martin Zaimov и Ради Минчев, всички от екипа на Форума и не на последно място на арх. Габи Семова, Надя Иванова от Българска Асоциация за Термално Наследство, Владо Руменов/ Владо Руменов, проф.Кандулкова, Zdravko Yonchev Photography, Калина Сертева/ Kalina Serteva, Сергей Антонов/ Sergej Antonov, Александра Гюзелева – Шани/ Alexandra Giuzeleva и решителната и вдъхновяваща Ивелина Кючукова/ Ivelina Kyutchoukova.

Благодарим и на Топлоцентрала/ Топлоцентрала, нашите домакини, на Александра Герасимова за онези богато отрупани с ястия маси и Вила Юстина/ Villa Yustina Winery за чудесния съпорт с ароматен и взискателен вкус.

Инж. Петър Стойнов
Председател

До нови срещи верни и истински приятели!