Kъм Инициатива „Сърцето пътува” и Софийски дискусионен форум.

“За хората от моето поколение, неприемащи комунизма, Хавел бе пример и вдъхновение. И в известен смисъл нашият укор.

Не е нужно човек да приеме лъжата. Достатъчно е да приеме живота с нея.

.А ние волю-неволю бяхме приели този живот. След времето на горяните и първата съпротива срещу режима веднага след 9 септември 1944 г.,

нито един български интелектуалец не се превърна в българския Хавел.

Това още повече усилваше възхищението ни към него. И неудобството от нашето смълчаване в България.

Казах му всичко това, когато го видях за първи път – той като президент на посткомунистическа Чехия и аз като новоизбран президент на демократична България. Порази ме отсъствието на каквото и да е чувство за героичност у него – просто следвал съвестта си. Мисля, че това бе веруюто на живота му,

Да, комунизмът се сгромоляса не само заради героичното поведение на унгарците през 1956, на чехите през 1968 и след това, и на поляците след 1980 – има и други много дълбоки причини – но съм сигурен, че без хора като Хавел, Валенса и техните сподвижници, днес ние източноевропейците щяхме да имаме много по-малко основания да се наричаме граждани.

Петър Стоянов

Президент на Република България (1997-2002)