Нели Огнянова е юрист, професор по Медийно право в СУ “Св. Климент Охридски”.


Има ли опити от страна на държавата да пречи на медиите и защо?

Държавата вярва, че власт се печели и задържа чрез медиите.  Българският премиер – вече с три мандата – посочи и авторството на идеята: “Доган пръв осъзна, че управлява този, който контролира медиите и съда.”

Борисов играе тази игра с два-три инструмента. По  негово време една банка акумулира публичен ресурс в невиждани преди това размери и финансира ТВ Седем,   набраха мощ и медиите на Пеевски, които не допускат критични статии лично за Борисов и за управлението му.  Бухалките на Пеевски привилегироват Борисов.

Обществените медии са овладяни  предимно чрез основните фигури в управлението им,   Кошлуков показа среден пръст и се издигна в йерархията, публицистиката отстъпва на развлечения и спорт,  поддържа се цяла спортна програма, независимо от дефицита, за който в последните дни говорят синдикатите в БНТ.  

При търговските медии овладяването също върви с пълна скорост –  медии се придобиват от бизнесмени, близки до властта, и резултатите са налице – вижте какво става с   Би Ай Ти, ТВ Европа, вижте Гонг и групата на Нова. Финансирането на медии в днешно време е все по-трудно,  средствата по програми на ЕС се бартеризират за проправителствено отразяване. Мълчанието на журналистите се осигурява чрез клаузи в договорите им, които не им разрешават да огласяват информация за професионалните си отношения под страх от големи финансови санкции.

За журналистиката извън обхвата на обръчите властта показва другото си лице – те са дискредитирани и притискани с различни средства, ето делото срещу Росен Босев, поверено на Петя Крънчева (съдия, за която Росен има критични статии) и завършило със санкция за изразено мнение, основано на факти.  Росен Босев ще се защити, но натискът не е единичен случай или персонален двубой, той съществува като явление.

Как да се реши този проблем?

В превзетата държава трудно могат да съществуват свободни медии. Разбира се, очакваме от журналистите характер и почтеност, но когато е овладян законодателният процес и не е гарантирано  справедливо правосъдие, пътят към свободата на медиите минава през постигане на качество на демокрацията, върховенство на правото и правова държава. А дотогава – отстояването на свободата е ежедневно търпеливо усилие.

Как изглежда българската медийна среда?

Българската медийна среда е нездрава. Паралелно вървят два процеса: изкупуване на медии и цензуриране на съдържание. Европейски средства по парадоксален начин се насочват към медии с антиевропейски публикации.   Обществените медии са все още големи длъжници на гражданите и продължават да създават съмнения в независимостта си. Регионалните медии, които не са свързани с общинското управление или местни феодали, са на ръба на оцеляването. Професията загуби привлекателност и завършващите журналистика често се ориентират към други сектори.  

На този фон искам да отбележа малкото на брой полета на качествена журналистика, в които се води ежедневна борба за независимо и безпристрастно отразяване на събитията.  „Свободна Европа“ се завърна и само за месеци доказа, че и малките екипи могат да свършат голяма работа.

Източник на оптимизъм са храбрите нововъзникващи малки медии на младите хора, които са алтернатива на несвободата и заслужават цялата ни подкрепа.

Смятате ли, че медиите обръщат повече внимание и отделят повече ресурс за ежедневни, краткотрайни събития и скандали, за сметка на по-дългосрочните и значими за теми?

Отговорът не може да бъде еднакъв за всички. Има медии, които имат дневен ред, съответен на обществения дневен ред и отразяват значимите теми.

Има независима журналистика  на европейско равнище. Но поръчковите медии избягват теми, избягват критичните материали за властта и за нейните проблеми за сметка на адверториалите – реклама, представена като журналистика. И обратно – така наречени медии се занимават с кампании срещу   хора и организации, срещу съда и независими фигури от съдебната система, политиката и гражданското общество. Конспирациите се увеличават, очевидни са влиянието на Кремъл и хибридните атаки.

Мисля, че поръчковата журналистика не е метеорологично явление или природна даденост. Зад медийната патология стоят зависимости –  политически или икономически, или и двете.

Полезна ли е кампания като “Ден без Бойко Борисов”? Какви са ефектите от подобни кампании и дали не трябва да се разширят – т.е. медиите да неглежират конкретни хора за определено време?

Защо тези хора не слизат от екрана, си казваме често. Защо ги канят непрекъснато? Според мен или редакциите са в режим на зависимост, или заради рейтинг – ако аудиторията все пак  проявява интерес към политическата класа.

В същото време трябва да си даваме сметка, че докато тези фигури участват в избори и съответно в политиката, медиите ни помагат по-добре да се ориентираме за кого точно пускаме бюлетина.  Втори въпрос е дали медиите си поставят за цел да покажат безпристрастно публичните фигури или действат като техни ПР-и. Във всеки случай личности с фашизоидни или хомофобски прояви не бива да завладяват медиите под лъжливия претекст за медиен плурализъм.

Кои са наистина значимите теми, които трябва да намерят място в медиите и да се подложат на обществен дебат?

Свободата, почтеността, начините, по които функционира едно демократичното общество.  Съпричастието и толерантност.